Подкрепете ни!

Ако харесвате Свежа Наука и редовно четете публикациите ни, оценявате работата ни и искате да продължаваме все така, подкрепете ни! :)

На този етап от съществуването си Свежа Наука има нужда от вашата помощ! Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Google+ и Twitter, за да подкрепите нашата кауза - разпространяване на наука и познание.

За повече информация, обмяна на идеи или публикуване на материали, се свържете с нас.

Слънчевата система и взривилите се планети

Home/Наука/Астрономия/Слънчевата система и взривилите се планети

В един момент от историята на планетата, земната маса била изместена към Екватора, а след това се върнала на мястото си.

Адам Малуф, професор по геология в университета Принстън обяснява, че тази промяна се е случила преди около 800 милиона години, а земната маса се движила със скорост от 50 сантиметра на ден, което за геологията е като свръхзвукова скорост. Това е пет пъти по-бързо, отколкото се движи земната маса днес.

Малуф обяснява, че Земята концентрира масата си покрай Екватора, за да запази равновесие при въртенето около оста. Според него, повърхността на земното кълбо буквално се приплъзва, тъй като вътрешността на планетата, всъщност е течна с вискозитет близък до тази на водата.

През последните години учени наблюдават подобен процес в по-големи мащаби – натъкват се на някои несъответствия в Слънчевата система, тя се оказва по-нестабилна отколкото се очаква първоначално. През 2006 година проба от кометата с наименование „Wild-2“ озадачава учените. За тяхна изненада, вместо само „студен материал“ – материя формирана далеч от центъра на слънчевата системата, учените откриват материал образуван в непосредствена близост до звездата. Заключението от анализите на пробата е, че кометата е образувана във вътрешността на Слънчевата система, след което е била изхвърлена навън.

Астрономът Том ван Фландерн от университета Йейл смята, че тези открития подкрепят хипотезата за взривилата се планета. Според Фландерн, през 4,6 милиардната история на Слънчевата система са съществували планети, които завършили своя живот с взрив.

Тази противоречива теория Фландерн подкрепя с предположения, които в последствие при някои скорошни изследвания се оказват верни – съществуването на спътници в орбита около астероиди, спътници около комети, солена вода в метеорити и други.

„Да си представим какво би се случило, ако Земята се взриви. Повърхността и скалите ще се раздробят, но ще останат в подобен вид. Скалите от дълбочина, по-голяма от 40 километра обаче, са под толкова голямо налягане и температура, че биха се изпарили. В резултат, по малко от 2% от масата на Земята ще запази масата си.“ – обяснява Фландерн.

Моделът на нашата звездна система предполага, че орбитите на планетите са претърпели драстични промени едва в ранната история на Слънчевата система, като орбитата на Юпитер леко се е приближила до Слънцето, а тези на Сатурн, Нептун и Уран се отдалечили. Тези процеси довели до подредбата, която познаваме днес, и са причина за образуване на малки космически тела като кометите.

Гравитационните полета на космически тела извън Слънчевата система продължават да влияят на планетите, но отклоненията в орбитите се проявяват твърде бавно за да можем да ги засечем.

Миналото на планета Земя и на Слънчевата система продължава да бъде изучавано, но все още е пълно с неизвестни. Дали планетите в действителност са се образували там, където се намират в момента, или са претърпели сериозни орбитални измествания? А може би са били много повече на брой? Възможно ли е в обозримото бъдеще да се случи нещо толкова мащабно, като взривяването на планета или преместването на огромно количество земна маса в земната кора?

| 2017-02-28T13:57:29+00:00 15.04.2015|Раздел: Астрономия|Теми: |0 коментара

Добави коментар