Подкрепете ни!

Ако харесвате Свежа Наука и редовно четете публикациите ни, оценявате работата ни и искате да продължаваме все така, подкрепете ни! :)

На този етап от съществуването си Свежа Наука има нужда от вашата помощ! Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Google+ и Twitter, за да подкрепите нашата кауза - разпространяване на наука и познание.

За повече информация, обмяна на идеи или публикуване на материали, се свържете с нас.

Отровата на бразилската оса убива само раковите клетки

Home/Наука/Биология/Отровата на бразилската оса убива само раковите клетки

Отровата на осата може да унищожава раковите клетки без да засяга здравите.

Досега не беше известно, защо токсинът в отровата, наречен МР-1 (Polybia-MP1), поразява единствено ракови клетки. След проучвания се установява, че се възползва от нетипичната подредба на мазнините, или липидите, в клетъчните мембрани на раковите клетки. Неравномерната им подредба създава слаби точки, през които токсинът може да взаимодейства с тях, буквално пробивайки дупки през мембраната, достатъчно големи, за да е възможно големи и сложни молекули, като протеините да започнат да изтичат навън, по този начин причинявайки смъртта на клетката.

Видът оса, произвеждащ този токсин е Polybia paulista. До момента токсинът е тестван при модели на мембрани и изучаван с помощта на широк кръг образни технологии. Терапии на рак, включващи атаки на липидните композиции на клетъчната мембрана, може да доведат до изцяло нови медикаменти за лечение на болестта.

Важна особеност е, че при здравите клетъчни мембрани вътрешният слой е оборудван с фосфолипиди, а при раковите клетки те се намират от външната страна на клетката. За да изследват влиянието на МР-1, учените проверяват как токсинът взаимодейства с модели на мембрани с различни фосфолипиди. Оказва се, че наличието на фософолипид отвън е пагубно за клетката в присъствието на токсина, като определени фосфолипиди дори повишават размера на дупките с фактор до 30.

Формирани само за секунди, тези пробойни са достатъчно големи, за да позволят критични молекули, като РНК и протеини да напуснат клетката, която без тях не може да съществува за дълго.

Следващият етап в проучванията е да се разгадаят аминокиселините на МР-1, за да се установи на какво точно се дължи тази избирателна способност, за да може да се рафинира. Очаква се подобна терапия да е далеч по-безопасна от вече съществуващите, но са необходими допълнителни проучвания.

| 2017-03-01T12:26:00+00:00 14.09.2015|Раздел: Биология|Теми: |0 коментара

Добави коментар