Подкрепете ни!

Ако харесвате Свежа Наука и редовно четете публикациите ни, оценявате работата ни и искате да продължаваме все така, подкрепете ни! :)

На този етап от съществуването си Свежа Наука има нужда от вашата помощ! Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Google+ и Twitter, за да подкрепите нашата кауза - разпространяване на наука и познание.

За повече информация, обмяна на идеи или публикуване на материали, се свържете с нас.

Не самите наркотици са виновни за пристрастяването

Home/Човек/Не самите наркотици са виновни за пристрастяването

Повечето хора смятат, че причината, поради която хората стават зависими от наркотици, са самите наркотици. Това обаче е много далече от истината, както показват множество съвременни научни проучвания по темата.

Нека да вземем за пример хероина – смятан за един от причиняващите най-силно пристрастяване наркотик. Масовото схващане е, че ако употребяваме хероин за 20 дни, на 21-вия вече сме изключително зависими, тъй като веществата в наркотика причиняват зависимост силна физическа и психическа зависимост. Ако преживеем тежко счупване например, в болницата ще бъдем подложени на терапия с болкоуспокояващи, като диаморфин, който е със същите съставки като хероина, дори много по-силен поради чистота си. Болничното лечение с диаморфин може да продължи месеци. Това би трябвало да означава, че ако не всички, преминали подобна терапия, то поне висок процент от хората биха останали наркомани, след като бъдат излекувани. Но дали е така?

Какво тогава, ако не наркотикът, ни прави наркомани?

Теорията че самият наркотик води до пристрастяване е резултат на редица тестове, проведени в края на 20-ти век. Опитите са прости – плъх е затворен в клетка с достъп до два водни източника, единия с прясна вода, другия с вода примесена с хероин или кокаин. При провеждане на този опит, почти всеки път плъхът започва да консумира само водата с наркотика, докато в крайна сметка не умре.

Но през 70-те, Брус Александър, професор по психология, преразглежда тези експерименти и открива нещо нередно – плъхът е сам в клетката си. Тогава Александър решава да направи нови опити, като този път променя ситуацията и построява така наречения парк за плъхове, където семейства плъхове разполагат с играчки, въртележки, тунели, и могат да правят секс – буквално рай. Поставят се и двата вида вода – чиста и такава с наркотик.

Какво се случва?

Плъховете почти и не опитали водата с наркотика, нито един от тях не предозирал, нито един не умрял от свръхдоза. Съществуват подобни експерименти и с хора.

По време на войната във Виетнам, 20% от войниците използвали хероин. В САЩ се притесняват, че когато се завърнат, тези войници ще са закоравели наркомани, вместо достойни ветерани. Това обаче не се случва. Нито един от тях не става наркоман, нито един не страда от абстиненция или кризи, нито един не посяга повече към хероина, след като се прибират у дома при семейството си.

Това не би било възможно, ако приемем, че хероинът води до пристрастяване. Ако послушаме обаче професор Александър, нещата придобиват друг оттенък. Далече от дома, в джунглата и под непрестанна смъртна заплаха, хероинът изглежда добра алтернатива. Обратно у дома, при семейство и приятели, е същото като парка за плъхове – рай.

Не химикалите водят до пристрастяване, а „клетката“, в която се намираме.

Хората имат необходимост да се свързват, да се приобщават, да бъдат полезни и нужни. Хората са социални същества и когато сме щастливи и здрави, ние се свързваме с тези около нас. Но когато не можем, защото сме травматизирани, депресирани, изолирани и още много други подобни, търсим връзка с нещо, което да ни даде облекчение и удовлетвореност. Нещо, с което да се свържем, нещо, което да ни накара да се почувстваме част от групата.

Човешката природа винаги ни кара да търсим връзка с някого, или нещо. Това може да е мобилния ни телефон, може да е хазарт, видеоигри, порнография, наркотици и алкохол. Но нещата, към които се привързваме, не е задължително да са вредни или смятани за порочни, хората се пристрастяват и към фитнес, здравословно хранене, козметика и дори четене.

За да избегнем създаването на връзки, които са нездравословни за нас, ключовият момент е в създаването на връзки с хора, които са ни приятни, които обичаме и ни обичат, сред които се чувстваме добре. Пристрастяването е симптом на самотата, която е навсякъде около нас, а много хора не знаят как да се справят с нея.

В САЩ от 50-те години насам средния брой приятели, които човек има е драстично намалял. В същото време площта на домовете е значително нараснал. Така сами правим клетките си все по-големи, но и все по-празни, така предпочитаме вещи пред хора, собственост, вместо любов, и ставаме все по-самотни, колкото и привидно свързани да сме чрез разните ни устройства.

Войната срещу наркоманиите прави нещата още по-зле. Вместо да помогнем на тези хора да подредят живота си, да намерят приятели, ние им слагаме етикети, често обидни, даваме им медикаменти, уж помагащи им, не ги вземаме на работа, подиграваме им се, и накрая ги вкарваме в затвора – буквално в клетки.

За да се справим с наркоманиите, трябва да променим обществото като цяло, за да може засегнатият индивид да намери отново щастие в лицето на любими хора, да намери работа и дом. Обратното на пристрастяването не е да си „чист“, а да си свързан. Наркоманията ни отдръпва от другите, затова за да се преборим с нея са нужни връзки с другите.

Никой не е застрахован от пристрастяване, независимо към какво. Наркоманите не са в клопката на наркотиците, а в клопката на самотата. А всички истории на наркомани си приличат, как се започва от чувството да си неразбран, да си сам, да си депресиран… И добрия край идва с новата надежда и новите хора, новите споделени мечти и „никога повече в ада“.

6 коментара

  1. Боби 11.02.2017 в 09:53 - Отговор

    Явно тези учени никога не са виждал физическата проява на спирането на хероина. Между другото, кофеинът, захарта, какаото, цигарите също са в групата на леките наркотици и пристрастяването става неусетно – известните вериги за бързо хранене слагат захар в почти всичко, като така пристрастяват клиентите към продуктите си. Затлъстяването е вторичен ефект от цялата работа. И хероинът не пристрастява от 21-ия път, а от 2-ия, 3-ия. Има синтетични наркотици, които пристрастяват от първия път.

    • Свежа Наука 21.02.2017 в 19:22 - Отговор

      Защото нервната система има механизми, позволяващи това да се случи.

      В днешно време хората са пристрастени и към Интернет и дори мобилния си телефон. Причината не е в телефона. Всичко, което ни носи наслада може да създаде пристрастяване – колкото по-силна насладата, толкова по-силна зависимостта. Затова и хероинът е толкова коварен. Причината е в затворения кръг на „системата за възнаграждение“, която е част от нервната ни система – разбира се, и хората сме различни, едни поддават, други не. Едни опитват, други – не. Обстоятелства също са определящи. Това казва статията, а не че „наркотиците“ са безопасни и безвредни. Далече сме от тази мисъл.

      Но като медикаменти, могат да са от полза на медицината, както и някои са.

      • Donata 29.04.2017 в 11:57

        Всичко е до човек, пуша трева от около 10 години, от всекидневна употреба в продължение на година, до това да не пуша цяла година, просто всичко е до човек и нагласата му към нещата. Пуша и цигари от около 15 години, там работата е същата, може днес да изпуша 10 цигари, а след това 1-2 месеца да не пуша. Не знам как стоят нещата с другите по-силни наркотици, защото не съм опитвал, но не мисля че е по-различно.

        Също така всеки от нас вижда всекидневно хора забили глави в „глупавите телефони“ и в тъпите социални мрежи, за да си погалят егото и да се правят на такива каквито не са, мисля че това показва как един FaceBook например е доста по-пристрастяващ, отколкото някои уж пристрастяващи наркотици, цигари и всякакъв вид субстанции от този род.

        И нека не забравяме, че най-пристрастяващото нещо за по-голяма част от населението са парите!

  2. Свежа Наука 29.04.2017 в 12:12 - Отговор

    Целта на тази статия не е да оправдава житейските избори, които някои от нас правят, а да покаже механизма на пристрастяване, и че обстоятелствата са един значителен фактор за самото пристрастяване. Но, пристрастяването е един проблем, докато вредата върху психическото и физическо здраве от разни субстанции – съвсем друг, реален и дори по-тревожен проблем.

    • Доната 29.04.2017 в 15:01 - Отговор

      Благодаря за вниманието, просто споделях какво мисля по този въпрос, не очаквах някои да види поста ми, и още по-малко да ми отговори. Искам да кажа и още нещо, продължавайте все така, сайта е много готин с доста свежи статии и напълно отговаря на името си 🙂
      Поздрави!

  3. бинокъл 27.05.2017 в 04:38 - Отговор

    Самите автори не разбират идеята зад статията, а коментиращите още повече. А идеята е, че доброто общество е най-големият наркотик, в това число и семейството и държавата. Социализъм, водещ към чувство за безопасност, без изненади и неизвестност за бъдещето. Християнството в оригинал е социализъм, комунизъм. Раят е комунизъм. Не е вярно, объркването в статията, за големите къщи и малкото приятели. Истината е точно на обратно. Големите къщи, хубавите и удобни мебели, компенсират липсата на наркотикът общество което дава чувството за надежда, признание, награда, чувство за переспектива. ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ, БРАТСТВО, РАВЕНСТВО, СВОБОДА. Чувства, които се опитваме да компенсираме чрез комфорт, признание, енергия, забрава, изтръпване…

Добави коментар