Подкрепете ни!

Ако харесвате Свежа Наука и редовно четете публикациите ни, оценявате работата ни и искате да продължаваме все така, подкрепете ни! :)

На този етап от съществуването си Свежа Наука има нужда от вашата помощ! Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Google+ и Twitter, за да подкрепите нашата кауза - разпространяване на наука и познание.

За повече информация, обмяна на идеи или публикуване на материали, се свържете с нас.

Егоизмът изисква допълнително усилие

Home/Човек/Егоизмът изисква допълнително усилие

Липсата на егоизъм и присъствието щедрост е комбинация, която често се търси в партньорите при дългосрочна връзка. Щедростта към другите се свързва и с щедрост във връзката, но освен в любовта, способността ни да помагаме на другите изглежда подобрява всички човешки взаимоотношения. По пътя на логиката, без алтруизъм обществото ни би деградирало. Още от детството си научаваме урока, че тези които не дават играчките си на другите, обикновено са неканени за игра.

Откъде идва алтруизмът? Този въпрос е оцелял векове философски дебати, и все още се дискутира дали алтруизмът изисква усилия или е естествен порив. Едно скорошно изследване разглежда невронния отговор в човешкия мозък, локализирайки специфични области в него, за които се предполага, че контролират алтруистичното ни поведение. Така се стига до заключение, че алтруизмът е заложен вътре в нас, и ежедневните прояви на различни негови форми, като отстъпването на място в автобуса, са по-скоро спонтанна реакция на мозъка, неизискваща усилие от негова страна.

Участниците в експеримента получават магнитна стимулация (Transcranial magnetic stimulation – TMS) на префронталния лоб с цел промяна на нормалната му функция, докато в същото време трябва да решат как да поделят десет долара с непознати. Така учените могат да наблюдават дали има промяна в щедростта, със и без участието на тази област. Префронталният лоб е известен с това, че се развива най-късно от всички други области в мозъка и участва във взимането на комплексни житейски решения. Този експеримент е първият, при който се изследва ролята на префронталния лоб при проява на щедрост.

Учените използват следната логика: Ако магнитната стимулация в префронталния лоб води до по-слабо желание за щедрост, това би означавало, че стимулираната област потиска егоизма, а ако води до повече щедрост, тогава тя е отговорна за потискането на щедростта. И според тях резултатите показват, че второто е вярно – потискането на префронталния лоб води до по щедър мозък. Изглежда префронталният лоб до известна степен контролира склонността ни към раздаване, както и импулсивното ни поведение.

Участниците в експеримента имат възможността да видят доходите на евентуалните непознати, с които трябва да споделят сумата от 10 долара. При потискане на една част от префронталния лоб, участниците са по-щедри към бедните, докато потискането на друга част ги прави по-щедри към богатите. Оказва се, че мозъкът регулира щедростта по изключително сложен начин и взимането на решения е комплексна задача, в която участват различни области от мозъка. Мозъка разполага с един вид регулатор на това дали и на кого трябва да се дава. Областта за конкретна щедрост е по-аналитична, активна при логични решения, докато основната област за щедрост като цяло се активира при съчувствие към другите.

Щедростта често се описва като усилие, което трябва да направим. Кампании ни карат да даряваме, да помагаме, да отделим от времето си за благородна цел. Но това проучване може би показва, че егоизмът е онова, което ни коства усилия, когато съзнателно и логично избираме себе си пред другите. Щедростта е непринудена част от човешката природа, а егоизма научаваме в последствие.

| 2017-03-17T10:15:03+00:00 11.05.2016|Раздел: Човек|Теми: , |0 коментара

Добави коментар