Подкрепете ни!

Ако харесвате Свежа Наука и редовно четете публикациите ни, оценявате работата ни и искате да продължаваме все така, подкрепете ни! :)

На този етап от съществуването си Свежа Наука има нужда от вашата помощ! Последвайте ни в социалните мрежи Facebook, Google+ и Twitter, за да подкрепите нашата кауза - разпространяване на наука и познание.

За повече информация, обмяна на идеи или публикуване на материали, се свържете с нас.

Документирана комуникация между хора и птици

Home/Любопитно/Документирана комуникация между хора и птици

Зоолози за първи път документират невероятните взаимоотношения между диви птици в Мозамбик и местното племе яо, които се съюзяват в търсене на пчелен мед.

С помощта на специални подсвирквания хората и птиците провеждат успешна комуникация – птиците медопоказвач водят хората до скрити пчелни семейства, където хора и птици си поделят намереното. Тази прекрасна връзка е известна от над 500 години, но сега за първи път учени от Англия и Южна Африка показват, че комуникацията е двустранна. Не е странна комуникацията между хора и домашни любимци, включително птици, но е изключително рядко хора да говорят с диви животни, още повече и животните да отговарят.

Ловецът на мед Orlando Yassene държи мъжки педопоказвач. Птицата лети от дърво на дърво и води хората със специфични звуци към скрити пчелни пити.

Ловецът на мед Orlando Yassene държи мъжки педопоказвач. Птицата лети от дърво на дърво и води хората със специфични звуци към скрити пчелни пити.

Още по-впечатляващо е, че никой не е дресирал тези птици. Те сами избират да се съюзят с хората.

„Уникално е как връзката между хора и медопоказвачи е еволюирала по естествен път, а взаимоотношенията се случват по пътя на естествения подбор, може би в продължение на стотици хиляди години.“ – Claire Spottiswoode от Кеймбридж.

Медопоказвачите са от семейство кълвачоподобни и са широко разпространени в Африка, и Азия и голям брой различни племена комуникират с тях за откриване на мед високо в дърветата.

Тези птици обичат да се хранят с восъка от пчелните пити, но не могат сами да стигнат до него. Така те търсят помощ от хората, които с дим прогонват пчелите и разчупват питите, оставяйки восъчните пити за птиците.

 

Според предишни проучвания, връзката е двустранна – понякога птиците сами откриват кошер, след което съобщават това на хората със специфично чуруликане. А понякога търсач на мед ще потърси птица наоколо, използвайки също специфично подсвиркване. Този звук се предава от поколение на поколение.

Spottiswoode работи с членове на племето яо, които са помолени в търсене на птицата да издадат три различни звука – специфичното подсвиркване, случайна дума на техния език, и друг вид подсвиркване. Един от тези три звука се изпълнява на всеки 7 секунди със същата сила на звука, с която местните биха използвали при търсенето на мед.

„Специфичното подсвиркване повиши вероятността да бъдат напътствани от медопоказвач от 33 на 66%, а цялостната вероятност от откриване на кошери се увеличи от 16 на 54%, в сравнение с контролните звуци. С други думи, този звук утрои шансовете за намиране на мед на хората и за восък на птиците.“ – обобщава Spottiswoode

Това според учените това е ясен знак за съзнателна комуникация между хора и животни. Учените заключават, че птиците правилно придават значение за конкретен звук и отговарят на него със сътрудничество с хората, нещо което е асоциирано само с домашни животни.

Единственият друг пример за комуникация между хора и диви животни е от Бразилия, където местни рибари комуникират с делфини, които насочват рибни пасажи към рибарските мрежи, след което рибарите споделят улова с делфините.

Spottiswoode няма търпение да открие как са еволюирали тези взаимоотношения. Медопоказвачите имат поведение подобно на кукувиците, и оставят яйцата си в чужди гнезда. Това означава, че и малките се отглеждат от други видове, т.е. родителите не могат да научат малките си на специфичните звуци. При хората е по-лесно – това се предава от баща на син.

Добави коментар